ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

 23/02/2026

Литературата притежава онова чудно свойство да размества перспективи и гледни точки, да набавя опитности и да отправя предизвикателства  

   В началото на втория срок преподавателят по БЕЛ в ПГИИ ”Проф. Николай Райнов”- г-жа Джибирова, със  съдействието на г-жа Прокопиева и г-жа Джалева, проведе изнесен укор с ученици от 8 клас.

  Групата напусна пределите на гимназията през XXI век. Спусна се под Ларгото на София в Античността, за да акустира в Средновековието и да погледне към “тъмните векове” през цветната призма и таланта на Текла Алексиева.

   В подлеза г-жата запозна класа с мотивите зад своята идея. Представи авторката като творец, който се стреми да рисува не красиво, а правдиво. Чрез нейния прочит миналото оживява. Става много по-малко плашещо и мистично, по-малко “тъмно”, по-плътно и живо и то не като визуализирана музейна експозиция, а като среща с реални, деидеализирани  хора, които живеят, вярват, страхуват се, мечтаят… и всъщност не са чак толкова различни от хората днес.

Текла Алексиева е известна с илюстрациите си към исторически и фантастични текстове, затова запознавайки учениците с експозицията й, преподавателят ги провокира да потърсят паралели между тези реалности.

  Средновековният човек живее в свят от символи и знаци, създаващи усещането, че религията е навсякъде и във всичко. Това прави границата между тайнствено и действително още по-тънка, буквално чуплива. Учениците трябваше да открият повтарящите се символи и знаци и да се опитат максимално да разширят значенията им, за да надскочат представата за епохата като декор.

   Осмокласниците бяха стимулирани да се замислят над историята не като низ от дати и събития, а като сблъсък или успоредяване на гледни точки.

    Умението на Текла да изгражда въздействаща атмосфера чрез завишено внимание към детайла - облекло, лица, оръжия, аксесоари, архитектура, интериор…, превръща творбите й в кадри от незаснет филм и дава шанс на образите да не са застинали и статични, а реалистични и живи, разказващи увлекателните си истории. Именно след тези истории трябваше да тръгнат учениците, за да преобърнат перспективата и да артикулират илюстрациите, а не обратното да визуализират текст. Предизвикателство е да интерпретираш миналото, отдалечавайки се от познатото и утвърденото и да осмислиш картината като покана за разказ.

Задачи за наблюдение: 

  -   Как изглежда историята, когато някой в вижда и преживява, а не само я описва?

  -   Кой е героят на времето?

  -   Какъв е той? - добър, опасен или непредсказуем

  -   Как можем да разчетем изражението му?

  -   Защо не се усмихва?

  -   Какво планира?

   В зала 2 на РИМ учениците бяха посрещнати топло от г-жа Елена Статева - филолог и историк. Самата тя  в момента пише научен труд върху Българското средновековие и изследва интересни взаимоотношения в държавните структури.

   Подготвени и нетърпеливи за своята разходка из лабиринтите на времето, учениците се насочиха към експонатите с жарта на истински арт приключенци и изследователи. Обсъждаха. Задаваха въпроси. Коментираха идеи. Снимаха…

    Резултатите от поставените задачи са повече от впечатляващи. Осмокласниците преобърнаха призмата текст - илюстрация и изхождайки от впечатлилите ги творби създадоха собствени авторски истории. Изписаха любими думи и фрази с помощта на свещената глаголица. Забавляваха се и обогатиха знанията си. Доказаха за пореден път, че детското въображение - пъстро, свободно и необременено - е един от най-прекрасните начини за реконструиране на времето и събитията.      

   Експерименталният урокът се превърна в преживяване. Акумулираните идеи - в ресурс за работата по специалните предмети, в интердисциплинарен мост между различните учебни активности, в помощ на въображението и свободата на изразяване, с почит към миналото и вяра в настоящето и в бъдещето.

      Благодаря за чудесното пътуване - Д. Джибирова

Фотогалерия "Пътуване във времето" >